В недрата на Аза ми
Крайни мрачни усои
подсъзнанието ми превземат,
и откъде ли сили намират -
да ме сломят и тревожат.
Как ли намират пътека
в дебрите на душата да влязат,
искат там да живеят
и никога да не излязат.
Крайности на съзнанието,
разума отново го няма,
чака на мислите раната
и в нея се то настанява.
Крайни идейни прелюдии,
очаква се нещо човешко,
крайното е обрулено
от носталгичните грешки.
Крайното е обреченост,
заковало на мислите дните,
то е... кристалната вреченост,
то е... непосилност в мечтите.
Крайни мрачни усои
подсъзнанието ми отблъскват,
оплитат се в мисловни модели
и от страх главоломно препускат.
© Силвия All rights reserved.
