В нищото ще се разтворя
Вратата ще намеря
И ще я отворя
Една врата към тебе води
По една пътека
С любов се ходи
Като облак дим ще се разсея
Щом намеря те ще се разсмея
Там в безкрайността
Ще намеря радостта
Няма да съм тъй безкрил
Всичкото ще съм разкрил
От безвучност ще съм оглушал
От безрасъдност полудял
В нищото вратата ще намеря
От страх няма да треперя
© Любомир Деничин All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
