Jul 16, 2016, 5:31 PM

В очакване

  Poetry » Love
581 0 6

Попитах вятъра за тебе,
слънцето - и то ми каза.
Все не вярвах, че те има,
но те, те обещаха - аз повярвах.

Търсех да те видя при звездите,
разпитвах ги по цяла нощ за теб,
мечтаехме си заедно с тревите
и чакахме да съмне за любов.

Дърветата - те знаеха, но си мълчаха,
дъждът те е познавал, но също премълча,
рисувах те по водната повърхност
и съчинявах стих, след стих за теб.

Усещах как сърцето ми подскача
и капки радост отронва във кръвта;
влюбен свят в очакване създадох -

бе по-красив от милата Земя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Misteria Vechna All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...