Попитах вятъра за тебе,
слънцето - и то ми каза.
Все не вярвах, че те има,
но те, те обещаха - аз повярвах.
Търсех да те видя при звездите,
разпитвах ги по цяла нощ за теб,
мечтаехме си заедно с тревите
и чакахме да съмне за любов.
Дърветата - те знаеха, но си мълчаха,
дъждът те е познавал, но също премълча,
рисувах те по водната повърхност
и съчинявах стих, след стих за теб.
Усещах как сърцето ми подскача
и капки радост отронва във кръвта;
влюбен свят в очакване създадох -
бе по-красив от милата Земя.
© Misteria Vechna All rights reserved.