Jul 16, 2016, 5:31 PM

В очакване

  Poetry » Love
580 0 6

Попитах вятъра за тебе,
слънцето - и то ми каза.
Все не вярвах, че те има,
но те, те обещаха - аз повярвах.

Търсех да те видя при звездите,
разпитвах ги по цяла нощ за теб,
мечтаехме си заедно с тревите
и чакахме да съмне за любов.

Дърветата - те знаеха, но си мълчаха,
дъждът те е познавал, но също премълча,
рисувах те по водната повърхност
и съчинявах стих, след стих за теб.

Усещах как сърцето ми подскача
и капки радост отронва във кръвта;
влюбен свят в очакване създадох -

бе по-красив от милата Земя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Misteria Vechna All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...