Студът скова земята изморена,
приспа я нежно в зимен сън.
Въздъхна тя спокойна, примирена,
заслушана в леденият звън.
Снежинка по снежинка пада,
светът променя своето лице.
Без да чувства, без да страда,
затрупано в снега сърце.
Отрони се последен лист забравен,
без звук достигна хладната земя.
Не бе самотен, нито изоставен,
бе просто късче от реалността. ...