В очакване
Студът скова земята изморена,
приспа я нежно в зимен сън.
Въздъхна тя спокойна, примирена,
заслушана в леденият звън.
Снежинка по снежинка пада,
светът променя своето лице.
Без да чувства, без да страда,
затрупано в снега сърце.
Отрони се последен лист забравен,
без звук достигна хладната земя.
Не бе самотен, нито изоставен,
бе просто късче от реалността.
До ледът през който никой не премина,
достигна нежно твоята топлина.
Стопи снега,строши оковите,
чрез надеждата ми даде свобода.
© Мартина Аврамова All rights reserved.
