В очакване...
Устата ми изпръхват от студеното.
Парцалчета прехапвам, мълчалив.
Самотен вятър хваща си вретеното
и бялото засуква в кръг мъглив.
Усмихвам се на тъжната феерия,
напомняща реално за живот.
Съдбата ми, подобна на мистерия,
самичък ме върти - от брод на брод.
Рисува ме със тъжни преживелици.
В очите ми боде с игли от скреж.
А в бялото на нейните виелици
напусто е и полет, и вървеж.
Ръцете свил молитвено. В очакване.
Съдбата моля - теб да завърти.
И някак пред мечтите ми изплакани
със своята любов да дойдеш ти.
Устата ми да тръпнат. Разцелувани.
Мъглите да превърнеш в синева.
А вятърът - помахал за сбогуване,
да изплете магия от слова...
(Неиздъхнали спомени)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
