В олтара на сърцето
В олтара на сърцето
Сърцето ми - едно очукано ковчеже.
В хазната му са скърби, грижи и печал.
На радости е празно. Дивите копнежи
за щастие са дим, в небето отлетял.
Сърцето ми - едно запалено огнище,
което може да дарява топлина
на малките човеци, бедни и на нищи.
На тях им стига пламъче човещина.
Сърцето ми - звънтяща в тишина камбана.
Бунтарски вик е за еснафския покой.
Тя бие с болката на земната си рана.
Сама на себе си не ще даде отбой.
Сърцето ми е горницата за вечеря.
Олтарчето е на телесния ми храм.
С молитвите си в него искам да намеря
сълза, която на неплачещи да дам...
Сърцето ми е жертвеник за небесата.
На него, с кръв и дух във плътския потир,
отслужвам свята литургия за душата.
Докато цяло се изпълни с божи мир.
© Върбан Колев All rights reserved.
