В олтара на сърцето

Apr 22, 2015, 4:25 PM

Poetry » Phylosophy

385 0 2

В олтара на сърцето

Сърцето ми - едно очукано ковчеже.

В хазната му са скърби, грижи и печал.

На радости е празно. Дивите копнежи

за щастие са дим, в небето отлетял.

Сърцето ми - едно запалено огнище,

което може да дарява топлина

на малките човеци, бедни и на нищи.

На тях им стига пламъче човещина.

Сърцето ми - звънтяща в тишина камбана.

Бунтарски вик е за еснафския покой.

Тя бие с болката на земната си рана.

Сама на себе си не ще даде отбой.

Сърцето ми е горницата за вечеря.

Олтарчето е на телесния ми храм.

С молитвите си в него искам да намеря

сълза, която на неплачещи да дам...

Сърцето ми е жертвеник за небесата.

На него, с кръв и дух във плътския потир,

отслужвам свята литургия за душата.

Докато цяло се изпълни с божи мир.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

nyctophilia (Георги)

2015-04-23T21:21:40+03:00

Искренно, сърдечно и смирено! Много ми хареса!
Довереница (Дочка Василева)

2015-04-22T23:55:42+03:00

"Сърцето всяка участ заслужава,но не забрава,ах но не забрава"