В плен на дявола

На дявола аз се помолих

да ме дари със чар и красота,

да моля Бог бе много грешно,

желанието ми е суета.

И дяволът за миг откликна,

определи ми среща вечерта.

И каза ми да бъда точна,

ще си прекарам чудно през нощта.

Реших, че няма да загубя

и с него ще се срещна в нощен бар.

Мечтаех си за красотата

очаквах я от него – чуден дар.

Не се гласих аз много, много,

защото знаех, ще ме промени

и вярвах, че ще стане чудо

и в манекенка ще ме претвори.

А мислех си ще бъде грозен,

представях си го даже със рога,

но той оказа се шикозен,

след поздрава целуна ми ръка.

Не можех да му се нагледам,

красив си беше много – пич голям!

Галантен, чуден и небрежен

и във очите сини с много плам!

След две-три силни питиета

реши най-после да говори с мен,

приложи дяволска магия

и надари ме с чуден чар и тен.

Но трябваше да съм му вярна,

приятелка една в добро и зло,

да бъда мила, всеотдайна

към дяволското потекло.

Приех условието бързо

и ето че сдобих се с красота,

реших да следвам неотклонно

съветите му за живот в света.

От този ден промяна стана,

навсякъде със красота блестях.

Усещах аз със изненада –

любимка мила, май, за всички бях.

И заваляха куп покани –

едни директни, други във Фейсбук,

а имаше и изненади –

направо търсеха ме тук.

Но аз не можех да се влюбя,

за дявола си мислех във нощта

и красотата бе излишна,

тя беше шум и блясък, суета.

Когато много се измъчих,

разбрах, че всичко само сън било,

погледнах се и си помислих –

каквато съм си, май, е за добро.

                   Мария Мустакерска