Aug 7, 2015, 12:02 PM

В почуда

Poetry

635 0 6

В кехлибарена дреха
залез се стича,
припламва в морето
последната жар.
Луната свенливо
зад облак наднича
и мечтае
за небесен пожар.
В тръстиката даже
вятър не шушне,
в цветовете на лилия,
в почуда,
ароматът е спрял –
дали над водата
снага да извие
или теб да загърне
с магичен воал…

… че ти си
мой таен пристан
и олтар.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda (Елица Ангелова)

Одухотворена поетика!
С възхита, Ласка!

2015-08-09T05:15:35+03:00
limeruna (Йоана)

Чуден стих, въздействащ и красив!

2015-08-08T19:17:41+03:00
rocker (Велин)

Да, всичко! И аз само ще се усмихна!

2015-08-07T20:45:45+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Поредната ти фрапираща творба! Много ми допадна с тази ярка образност
сътворила чудесен пейзаш.Красиво и емоционално е представена цялата
творба!
Поздравление и хубав ден!

2015-08-07T15:23:30+03:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

УНИКАЛНО КРАСИВ ПЕЙЗАЖ, пресъздаден по красив и фееричен начин. Изключително чувствено..., - стремя се да не се поддам на емоцията, бликаща след такъв стих - това е много важно, защото в едни такива времена, където са нажежени страстите, ще ни сполетят тежки последици..., ще трябва съумеем да я управляваме правилно...!!!
"Луната свенливо
зад облак наднича
и мечтае...,
за небесен пожар."

2015-08-07T13:51:23+03:00