Aug 7, 2015, 12:02 PM
В почуда
В кехлибарена дреха
залез се стича,
припламва в морето
последната жар.
Луната свенливо
зад облак наднича
и мечтае
за небесен пожар.
В тръстиката даже
вятър не шушне,
в цветовете на лилия,
в почуда,
ароматът е спрял –
дали над водата
снага да извие
или теб да загърне
с магичен воал…
… че ти си
мой таен пристан
и олтар.
© Ласка Александрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Чуден стих, въздействащ и красив!
-
Да, всичко! И аз само ще се усмихна!
-
Поредната ти фрапираща творба! Много ми допадна с тази ярка образност
сътворила чудесен пейзаш.Красиво и емоционално е представена цялата
творба!
Поздравление и хубав ден! -
УНИКАЛНО КРАСИВ ПЕЙЗАЖ, пресъздаден по красив и фееричен начин. Изключително чувствено..., - стремя се да не се поддам на емоцията, бликаща след такъв стих - това е много важно, защото в едни такива времена, където са нажежени страстите, ще ни сполетят тежки последици..., ще трябва съумеем да я управляваме правилно...!!!
"Луната свенливо
зад облак наднича
и мечтае...,
за небесен пожар." -
Красива залезна картина.Усетих аромата на мечти
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
С възхита, Ласка!