В последния акорд...
По струните на някакво пиано
в последния акорд на слънчев ден
в съня на следващото лято
по изгрева тръгни към мен...
Всяка есен вплитай думи
в следобеди посърнали от студ
с последните листа завий плътта ми
тръгни към мен и този път...
С малки капки нежен дъжд
прикрий представата за време
разкъсай зимите ни наведнъж
и в изгрева тръгни към мене...
С посоките сглоби си сал
от стъпки изгради платната
и без защо, какво си дал
към мен тръгни с попътен вятър...
... а после дълго ме рисувай
по дланите си в парещи целувки
тръгни към мен докато пролет
навън с душата ми препуска...
И в някакъв последен ден
от всички следващи сезони
в последния акорд към мен
тръгни тъгата да прокудим...
