Jan 28, 2016, 9:45 PM

В преследване

  Poetry
736 0 1

Въздух остана ли ти още в гърдите?

Умори се от тежкия път до висините

на живота, който сам(а) избра да живееш,

и показа, че с него да се справиш умееш!

Хиляди пъти помоли да се върнеш,

но как на мечтите си гръб да обърнеш!?

И непосилно да ти се струва на гърба ти бремето,

винаги помни, че олеква бързо с времето!

Когато Сизифов изглежда трудът ти,

не позволявай страхът да превзема ума ти,

смело впусни се, в което най ти приляга,

защото едничка възможност Съдбата предлага!

Във вечно преследване сме ний на идеали,

борим се със себе си за нови медали -

отличия, които показват отвъд всякаква болка,

че сме постигнали много в живот само с една обиколка!

~Десислава K.~

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Консулова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...