В пробация
Когато бях в пробация
за цели три години,
изпаднах в изолация
от моите роднини.
Отбягваха ме всеки ден,
страняха от дома ми.
Не сядаха на водка с мен
кумата и кума ми.
Живеех в пълна самота,
без кифли и мадами.
По цели седмици не спях!
Изпадах в лични драми.
Изпитваха от мене срам
и близки планинари.
По Люлин се катерех сам,
с бутилчица Пулмари.
Но зорът свърши, като сън,
когато поркан в парка
на бяла пейка седнах вън
до някаква другарка.
Попитах я: “Какво чете?
Харесва ли й Кафка?
Дали през август се пече
на хижа Незабравка?”
А дамата - с учуден жест
си вдигна очилата.
Оказа ми със поглед чест
и стисна ми ръката.
Усмихна се и почна спор
за книги и поети:
За Данте, Гьоте, Питагор!
За “Ад” и “Хенри пети”!
Цитирах, Пушкин на мига!
Разказах й играта!
И мигом я поканих в нас
да гледаме луната!
А в нас, отворих цял галон
кайсиева ракия!
Нарязах малка риба тон -
мичуринска скумрия.
Надигнахме веднага тост
за родната култура!
Чак след това, на моя гост
предложих тлъста пура…
Така, след този хубав ден
ми свърши самотата.
Другарката остана с мен
да гледаме луната!
А аз, от случката разбрах,
че който чел е Пушкин,
не може - да затъне в прах
и сам да бели чушки.
Юри
Йовев
Февруари
2022 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
