В самотата, самотни
В самотата, самотни,
в добротата, добри,
в лошотията, лоши,
във тъгата, сами.
Ето, спуска се мракът
и ни кани на чай,
светлината пък чака
да я срещнем през май.
И въртиме се слепи
в омагьосан вертеп,
ту сме силни, ту клети,
ту сме ценни, ту смет.
Тъй тече си животът
ден след ден, час след час,
и се будим внезапно,
полудели... без глас.
Пред дилема стаени,
си избираме как
да живеем свободни
или тънещи в мрак.
И сърцето заплаква,
а душата кърви,
със сълзите изплакваме
свойте странни съдби.
Потопени до дъно
в непрогледния мрак,
ще започнем да светим
и да даваме знак.
Че сме вече красиви
и невинни деца,
а от дните ни сиви
ще остане стена.
На стената ще пишем,
че сме тук и сега
и ще литнем да вземем
свобода, светлина.
Ето, светъл си вече,
мрака няма го в теб,
ти си топло човече,
а не купчина лед.
© Неземна All rights reserved.
