В село съм
Тук, след толкова години,
в село съм, оставил грижи
и след шум, масла, бензини
сякаш в рая тих се движа.
Гледам, кръстя се и моля,
с теб като дъба съм сраснал,
а гората тук на воля
колко много е пораснала.
Тук гърдите дишат, дишат
този въздух ненаситно
и очи се пълнят скришом
от росата по тревите.
А слухът долавя леко
на пчеличките жужене
и на птичките от клека
пролетното им цвърчене.
От дола ни ромолене
на поточето достига
подир пролетно топене,
като зов на чучулига.
Онзи хлопот на стадата,
по баира дето кротят,
нишката червена мятат
и до днес душата топлят.
© Иван Христов All rights reserved.
