Вълните са пътуващите кораби
на мимолетното, което ни убягва.
Понякога са приливът на сушата
от континентите навън побягнала.
Мистерията на едно начало
от сингулярност мъничка заченато.
Окото на джуджето бяло
от взиране сред звездността
прогледнало.
Не е ли всичко мъртво пак вълнение
на неродените от миналото обещания,
на незаченати безброй вселени ...