В спомен
Погребах нежния ти глас
под кадифето на съня...
Сънят е труден и болезнен,
цяла нощ от ужаса крещя -
че те загубих, макар и недостойна,
любовта ми се оказа океан безбрежен -
без тебе-котва аз се люшкам в страха,
без теб съм само половина
отрязана като с кинжал от думи две...
и няма на света лепило,
което да направи цяло счупеното ми сърце...
Окова ме с тихото си обещание -
да тичам по безумни брегове,
да търся спомен в подсъзнанието,
да те откривам в мигове на лудост -
а толкова са кратки те.
Без ръбове, без никаква следа,
без доказателство, че някога си бил...
ще продължавам в спомените да те търся...
ще продължавам... към съдбата
да протягам двете си ръце...
Знам, че няма да се върнеш -
недостойна съм за теб,
но не мога и не искам с друг да бъда,
да съм без теб.
© Виктория Стоянова All rights reserved.
Благодаря на всички за милите думи.
