Mar 12, 2007, 9:58 AM

В стих показа, че тъгуваш

  Poetry
816 0 14

 

 

В стих показа, че тъгуваш,

а той тъга у мен развърза -

не правиш опит да хитруваш,

че чувството ти хич не бърза,

а то показва миг банален,

лишен дори от малко свян:

сякаш в твоя вик прощален

погребваш дълго пазения блян.

Тука нещичко ще ти река -

познавам ти душата сродна,

течаща в истинска река,

защото тя е благородна.

Затуй душата ми извика

по начин мил и многогласен:

не искам да си тъй безлика,

макар мигът да е ужасен.

Не те познавам като гневна,

дори при случай твърде краен -

мелодията ти напевна

характера ти прави траен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...