В стих показа, че тъгуваш,
а той тъга у мен развърза -
не правиш опит да хитруваш,
че чувството ти хич не бърза,
а то показва миг банален,
лишен дори от малко свян:
сякаш в твоя вик прощален
погребваш дълго пазения блян.
Тука нещичко ще ти река -
познавам ти душата сродна,
течаща в истинска река,
защото тя е благородна.
Затуй душата ми извика
по начин мил и многогласен:
не искам да си тъй безлика,
макар мигът да е ужасен.
Не те познавам като гневна,
дори при случай твърде краен -
мелодията ти напевна
характера ти прави траен.
© Валери Рибаров Всички права запазени