В сянката на тишината
Няма да се смея, няма да плача,
кротко и тихо ще си мълча,
свита приседнала на ъгъла в здрача,
само ще слушам и ще попивам гласа.
Ти говори, изливай във строфи
болка и радост, смях и тъга,
разкажи ми за вятъра,
как гали те нежно с мойта ръка,
И за жежкото слънце, как изгаря
сладка болка върху закопняла душа,
и как изведнъж всичката болка разтваря
и чезне в приласкана ефирна нега;
разкажи и за нощите
сгушена в тебе бездиханно как спя
а когато очите отвориш -
изпарявам се в миг в съновна мъгла...
© П Антонова All rights reserved.
