Няма да се смея, няма да плача,
кротко и тихо ще си мълча,
свита приседнала на ъгъла в здрача,
само ще слушам и ще попивам гласа.
Ти говори, изливай във строфи
болка и радост, смях и тъга,
разкажи ми за вятъра,
как гали те нежно с мойта ръка,
И за жежкото слънце, как изгаря
сладка болка върху закопняла душа,
и как изведнъж всичката болка разтваря
и чезне в приласкана ефирна нега; ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up