Подарявам ти сърцето си,
от него вече нямам нужда,
преливащо е то от спомени,
гласът ти стене вътре и пробожда!

То, изтъкано вече от мелодии,
които все за тебе ми напомнят,
ме кара да изпадам в меланхолия,
на сърцето ти ритъма не мога да изгоня!

Сълзите ми се се стичат, като ноти,
та те са почернели от тъга,
преклещени във петолинието на сърцето ми,
напомнят само на особата ти песента!

Ах, ако можеше сърцето ми да пее,
да те изпее, нейде там... далеч,
щеше то свободно да живее,
а не да е като разрязано от меч!

И ако можеше сърцето да забрави
звуците на твоя меден глас,
щеше то от мене да направи
жена, над живота си която има власт!

Танцуваш вътре в мене, там дълбоко,
не мога ли да те изпепеля...
как искам да изчезнеш надалеко,
а сърцето си, ще ти го подаря!


NLM