Радост едничка ми топли душата,
в сърцето звъни една песен.
Песен лирична, до болка позната,
сгрява ме в моята есен.
Сълзи ми очите изкъпят...
ах, колко е красиво!
Горещи, тромаво пристъпят
и стоплят устните горчиво.
Копнеж из погледа помръкнал,
като падаща звезда премина.
И знам: от пепелта на този пъкъл,
един към друг отново път ще построиме.