В съзерцание на тавана
През прозореца стича се улична глъч
и облива тавана на бялата стая --
там, родени от весел следобеден лъч,
двойка слънчеви зайчета жмичка играят.
Ту стоят, ту летят по корниза след миг
да се срещнат в ритмичните рози на гипса.
И пак мрънка часовникът -- туй му е тик --
и до мен пак е гушната твоята липса.
© Тошко All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
