MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
Dec 14, 2006, 3:03 PM

В талазите на отчуждение 

  Poetry
699 0 13

 

 

В талазите на отчуждение

душата морна почва да тъгува

и често пъти в заблуждение

на егоизма си човек слугува

и бяга той от тишината глуха,

в която дебнат го стенания,

а сетивата болката дочуха,

готови за случайните признания.

 

За миг човечност и за доброта,

които снемат твоята безличност,

не виждаш как погубваш друга красота,

а търсиш нещо като романтичност

и правиш подвиг – нова обиколка,

с която срещу самота се бориш,

а тя е хоризонт на тази болка,

която не успяваш да събориш.

 

За миг блажен в женските прегръдки

засяваш щедро своя егоизъм

и водиш тъй живот на глътки,

но туй е драги, плосък прагматизъм,

а той затваря орбита порочна,

натрапваща и поглед поетичен,

удобен в свойта анонимност,

но моят поглед става ироничен,

от тъй показаната тук интимност.

 

© Валери Рибаров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Всеки автор втъкава преживяванията си в текстовете, които пише, но веднага се открояват онези, които са достигнали равнището на Съ-преживяване, съгласна ли си?
    Поздрав!
  • Здравей....Да ти кажа честно,отдавна престанах да бъда словесен еквилибрист...Не знам дали си чел нещо мое...всичко е плод на преживяното!...Не само това,което е в стиховете ми...Винаги има ОЩЕ толкова много,някак си все едно не ти достига въздух,за да го поемеш,а камо ли да го изкажеш...Проблемът на всеки е у него самия...понякога е неразрешим-според времето,ситуацията,степента на израстване...а в следващия момент се оказва нещо толкова просто...
  • Здравей, Мариана!
    Хубаво е, че виждаш сложността на праблема. Опитай да стигнеш до разбирането чрез преживяването, а не чрез чисто рационални средства, които най-често усложняват ситуацията.
    Успех!
  • Замислих се колко малко хора се опитват да затворят широко очите си,за да могат да погледнат навътре,да се разчовъркат и да не се страхуват от това,което ще открият...Моментът в живота ми е точно такъв,че се опитвам да прекрача прага на собствения егоизъм,за да мога да разбера човека до себе си,неговата истина, да погледна с неговите очи...Знаеш ли,прекрасно е дори да се опиташ да го направиш...и...отчуждението се стопява...но има и условие-Другият!
    Поздрави!
  • Така е Христо, но тук са показани в условията на отчуждение, когато се превръщат и в източник за заблуда.
    Поздрав!
  • Ако човечността и добротата не са само миг, а нещо повече, едва ли ще има отчуждение и егоизъм. Животът няма да е на глътки.
    Поздрави за хубавия стих, Валери!!!
  • Към Меричка!
    Егоизмът го виж във връзка с инстинкта за самосъхранение, а егоцентризма - във връзка с идентичността като ядро на егото.Признавам, че въпросът ти е сложен и изисква допълнителен разговор.
    Поздрав!
  • Към Креми!
    Супер въпрос! Егоизмът в любовта показва, че тя нещо накуцва, макар че тук може да се дискутира още.
    Поздрав!
  • Как да отсея егоизма от егоцентризма? Опитвам се да намеря подходяща литература, защото само речник и определение не ми достигат...
  • Към Ласка!
    Правилно мислиш - именно като личностни характеристики, човечността и добротата снемат безличиета, а това е миг, защото в ситуация на отчуждение общуването между хората се изражда в контактуване, което започва да задава характера на съществуването.
    Хубав въпрос зададе!
    Поздрав!
  • Здравей, Кити!
    Егоизмът е голяма, сложна и неразработена тема в литературата. Той има и позитивна страна, но тук се показва една негова страна, която в поезията често се естетизира, с което се прави опит да се заблуди и публиката, а и самите автори намират начин да се самозаблуждават.
    Поздрав!
  • "За миг човечност и за доброта,
    които снемат твоята безличност,
    не виждаш как погубваш друга красота,..."

    Защо човечността и добротата да са миг? Мисля, че са несъвместими с безличие.
    Поздрав!
  • Да не се превръщаме в слуги на егоизма! Поздрави Валери!
Random works
: ??:??