14 дек. 2006 г., 15:03

В талазите на отчуждение 

  Поэзия
5.0 / 3
769 0 13
В талазите на отчуждение
душата морна почва да тъгува
и често пъти в заблуждение
на егоизма си човек слугува
и бяга той от тишината глуха,
в която дебнат го стенания,
а сетивата болката дочуха,
готови за случайните признания.
За миг човечност и за доброта,
които снемат твоята безличност,
не виждаш как погубваш друга красота,
а търсиш нещо като романтичност ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Все права защищены

Предложения
  • Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...
  • Бомбовозы, пилоты - страна смотрит на нас. Обороты - до взлетных. Мы взлетаем сейчас. Быют зенитки. ...
  • Наверх вы, товарищи, орудия на борд. И всем приготовиться к бою. Врагу не сдается наш гордый "Асколь...

Ещё произведения »