В талазите на отчуждение
В талазите на отчуждение
душата морна почва да тъгува
и често пъти в заблуждение
на егоизма си човек слугува
и бяга той от тишината глуха,
в която дебнат го стенания,
а сетивата болката дочуха,
готови за случайните признания.
За миг човечност и за доброта,
които снемат твоята безличност,
не виждаш как погубваш друга красота,
а търсиш нещо като романтичност
и правиш подвиг – нова обиколка,
с която срещу самота се бориш,
а тя е хоризонт на тази болка,
която не успяваш да събориш.
За миг блажен в женските прегръдки
засяваш щедро своя егоизъм
и водиш тъй живот на глътки,
но туй е драги, плосък прагматизъм,
а той затваря орбита порочна,
натрапваща и поглед поетичен,
удобен в свойта анонимност,
но моят поглед става ироничен,
от тъй показаната тук интимност.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Рибаров Все права защищены
