В талазите на отчуждение
В талазите на отчуждение
душата морна почва да тъгува
и често пъти в заблуждение
на егоизма си човек слугува
и бяга той от тишината глуха,
в която дебнат го стенания,
а сетивата болката дочуха,
готови за случайните признания.
За миг човечност и за доброта,
които снемат твоята безличност,
не виждаш как погубваш друга красота,
а търсиш нещо като романтичност
и правиш подвиг – нова обиколка,
с която срещу самота се бориш,
а тя е хоризонт на тази болка,
която не успяваш да събориш.
За миг блажен в женските прегръдки
засяваш щедро своя егоизъм
и водиш тъй живот на глътки,
но туй е драги, плосък прагматизъм,
а той затваря орбита порочна,
натрапваща и поглед поетичен,
удобен в свойта анонимност,
но моят поглед става ироничен,
от тъй показаната тук интимност.
© Валери Рибаров Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Здравей....Да ти кажа честно,отдавна престанах да бъда словесен еквилибрист...Не знам дали си чел нещо мое...всичко е плод на преживяното!...Не само това,което е в стиховете ми...Винаги има ОЩЕ толкова много,някак си все едно не ти достига въздух,за да го поемеш,а камо ли да го изкажеш...Проблемът на всеки е у него самия...понякога е неразрешим-според времето,ситуацията,степента на израстване...а в следващия момент се оказва нещо толкова просто...
-
Здравей, Мариана!
Хубаво е, че виждаш сложността на праблема. Опитай да стигнеш до разбирането чрез преживяването, а не чрез чисто рационални средства, които най-често усложняват ситуацията.
Успех! -
Замислих се колко малко хора се опитват да затворят широко очите си,за да могат да погледнат навътре,да се разчовъркат и да не се страхуват от това,което ще открият...Моментът в живота ми е точно такъв,че се опитвам да прекрача прага на собствения егоизъм,за да мога да разбера човека до себе си,неговата истина, да погледна с неговите очи...Знаеш ли,прекрасно е дори да се опиташ да го направиш...и...отчуждението се стопява...но има и условие-Другият!
Поздрави! -
Така е Христо, но тук са показани в условията на отчуждение, когато се превръщат и в източник за заблуда.
Поздрав! -
Ако човечността и добротата не са само миг, а нещо повече, едва ли ще има отчуждение и егоизъм. Животът няма да е на глътки.
Поздрави за хубавия стих, Валери!!! -
Към Меричка!
Егоизмът го виж във връзка с инстинкта за самосъхранение, а егоцентризма - във връзка с идентичността като ядро на егото.Признавам, че въпросът ти е сложен и изисква допълнителен разговор.
Поздрав! -
Към Креми!
Супер въпрос! Егоизмът в любовта показва, че тя нещо накуцва, макар че тук може да се дискутира още.
Поздрав! -
Как да отсея егоизма от егоцентризма? Опитвам се да намеря подходяща литература, защото само речник и определение не ми достигат...
-
Към Ласка!
Правилно мислиш - именно като личностни характеристики, човечността и добротата снемат безличиета, а това е миг, защото в ситуация на отчуждение общуването между хората се изражда в контактуване, което започва да задава характера на съществуването.
Хубав въпрос зададе!
Поздрав! -
Здравей, Кити!
Егоизмът е голяма, сложна и неразработена тема в литературата. Той има и позитивна страна, но тук се показва една негова страна, която в поезията често се естетизира, с което се прави опит да се заблуди и публиката, а и самите автори намират начин да се самозаблуждават.
Поздрав! -
"За миг човечност и за доброта,
които снемат твоята безличност,
не виждаш как погубваш друга красота,..."
Защо човечността и добротата да са миг? Мисля, че са несъвместими с безличие.
Поздрав! -
Да не се превръщаме в слуги на егоизма! Поздрави Валери!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поздрав!