В тоя град
весели момчета и цветя,
в тоя град съм толкова самичък,
приятелю.
Тишината се преструва песен.
Гали се в ушите ми, в ръцете ми.
Тишината се преструва песен,
приятелю.
Тишината се преструва мъртва -
паднало врабче на тротоара.
Изплашената моя нежност - мъка.
Аз - и тишина.
И аз си тръгвам,
приятелю.
© Райчо Русев All rights reserved.