В този мрачен ден
сърцето ми е неспокойно.
Усеща... Нещо ще се случи.
Но какво ли? Добро или зло.
В този ден смутен
при мене идваш ти
и с наведена глава, за прошка
ме молиш.
Но защо ли?
Каква е твоята вина?
Къде сгреши? Не разбрах.
С друга ли си бил
или друга вина в сърцето си носиш?
Че за прошка ме молиш.
Мълчиш, дума не продумваш.
Буца на гърлото ми застана.
Как болката да преглътна.
Пак ли ще ме боли?
Докога с мен ще си играеш?
Жена съм аз, от кръв и плът,
а не кукла на конци.
Обичах те, но ти не разбра.
Ще си тръгна и назад не ще се обърна.
Прошката ми не ще получиш. 
Недей, не плачи.
Късно е вече за мъжките ти сълзи.

13.02.2013 г.