В твоя сън се явих
но съм жива реалност.
Птица в клетка бях,
с теб открих синева...
Аз не съм само стих -
нося цвете омайниче
и магия за обич
да обърна света!
Ти си слънце в деня ми,
шепот тих от звездите,
полъх свеж
над жадувала пролет гора...
Аз изпращам по вятъра
свойто нежно "Обичам те!",
като топла милувка
да те стигне в нощта.
Моя обич, готова съм,
дай ми ръката си -
искам заедно с теб
да премина жаравата!
...знам че има и прошка,
но за греха
мога после сама
да си стъкна кладата...
© Йорданка Гецова All rights reserved.
