В тъмата
Нощта се спуска, озарила леден поглед
в лицето на смълчаните луни.
Белее призрак - странник, бродещ
в горите от хълмистите лъчи.
Дойде и звън на птица с глас отровен,
примесен в здрача, приглушен от синева.
А тя във жълто бе обагрена с оловен
плясък от проскубани крила.
Не пиша импресия в мрачно за теб,
но ти се разчиташ безгласно.
Сподавен е стонът ти тлеещ, уви,
но аз разчитам го ясно.
И спусна се черна завеса в горчиво,
приплела се с вино непито до свещ.
Тъмата сред нищото стича се мълчаливо,
добавила в себе си тебе и мен.
© Криста All rights reserved.
Хубаво