Jun 26, 2007, 10:18 AM

В тъмната стая 

  Poetry
606 0 7
В ъгъла лежи сама,
не знае тя къде е...
Загледана във светлата луна,
оставила свещта да тлее.

Ръцете - груби, изпотени,
отпуснати във скута й горещ,
изтръпнали, до болка наранени,
изцапани със парафин от свещ.

Лицето - изцедено, бледо
стои неподвижно във тъма.
И само челото й към луната гледа,
а тя отвръща му със светлина.

Очите - влажни и дълбоки,
сега са празни дупки във нощта,
а зениците - толкова широки,
след пагубната среща със смъртта.

© Сакс All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??