В тъмната стая
В ъгъла лежи сама,
не знае тя къде е...
Загледана във светлата луна,
оставила свещта да тлее.
Ръцете - груби, изпотени,
отпуснати във скута й горещ,
изтръпнали, до болка наранени,
изцапани със парафин от свещ.
Лицето - изцедено, бледо
стои неподвижно във тъма.
И само челото й към луната гледа,
а тя отвръща му със светлина.
Очите - влажни и дълбоки,
сега са празни дупки във нощта,
а зениците - толкова широки,
след пагубната среща със смъртта.
не знае тя къде е...
Загледана във светлата луна,
оставила свещта да тлее.
Ръцете - груби, изпотени,
отпуснати във скута й горещ,
изтръпнали, до болка наранени,
изцапани със парафин от свещ.
Лицето - изцедено, бледо
стои неподвижно във тъма.
И само челото й към луната гледа,
а тя отвръща му със светлина.
Очите - влажни и дълбоки,
сега са празни дупки във нощта,
а зениците - толкова широки,
след пагубната среща със смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сакс Всички права запазени
И поздрав за стиха!
