26.06.2007 г., 10:18 ч.

В тъмната стая 

  Поезия
605 0 7
В ъгъла лежи сама,
не знае тя къде е...
Загледана във светлата луна,
оставила свещта да тлее.

Ръцете - груби, изпотени,
отпуснати във скута й горещ,
изтръпнали, до болка наранени,
изцапани със парафин от свещ.

Лицето - изцедено, бледо
стои неподвижно във тъма.
И само челото й към луната гледа,
а тя отвръща му със светлина.

Очите - влажни и дълбоки,
сега са празни дупки във нощта,
а зениците - толкова широки,
след пагубната среща със смъртта.

© Сакс Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??