Jun 3, 2009, 12:03 PM

В търсене

  Poetry » Love
673 0 3

Търсиш ме нощем в чуждо

                       сияние.

Ще ти подари ли то уморена тъга?

Острите слова - стъпчи ги с крака,

не давай воля на твойта самота!

Търсиш ме нощем, ала Зорница съм,

зората не ще я намериш през нощта,

запали светлините, че страшно е,

тишината не ще ти подаде ръка.

Усети целувката на детето лунно,

повярвай ми, то не пустинен

                           мираж.

Не мълчи - мъланието ражда лъжа.

Не бягай - аз съм твойто

                         сияние.

Тръгни по свят неутъпкан, ненадминат

                         и млад.

В синевата на розов облак

                              се понеси!

И малкото въгленче - във огън превърни!

Тръгни по пясъка, по звездите

и следите в диря направи!

Повярвай, че Далечността е миг от реалността

и те прави човек в любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДИМА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....