V. Яне войвода
V. ЯНЕ ВОЙВОДА
Яне ле, Яне, страшен войвода,
гледаш ме строго в сянка на клена.
Млад си загинал, с жал за свобода,
във гърди мъжки с болка стаена.
Тук, под Пирина, с билото снежно,
по долините Места и Струма,
в Солун и Серес - време метежно -
ти си въздавал правда с куршума.
Вече свободно знаме са вели
твоите чети срещу тирана –
в делото свято с теб са се клели,
с теб по Илинден робът възстанал.
Плъзнал аскерът в пристъпи чести,
срещу комитите с топове стрелял.
Текнали в кърви Струма и Места,
в Кукуш пожарът пушеци стелел...
Чуваш ли Яне? - верни акрани
още въздишат с жал по горите.
Виж как на Тумба с възел събрани
днес ги разделят граници трите.
Яне ле, Яне, страшен войвода,
гледаш ме строго в сянка на клена.
Ще се обърнеш три пъти в гроба
песен ли чуеш - болка стаена.
© Иван Христов All rights reserved.
