Аз не съм малко момиче вече!
Осъзнаваш ли, че те обичам повече обаче?
Аз не съм малкото дете,
но изтръпвам още и душата ми се заплита!
Дали обичам още, сърцето ме пита?
И странни чувства ме връхлитат!
Краката ми към спомени в онази поляна тичат!
Но поляната е празна!
И към тъжни чувства ми е днес подвластна!
Поляната сега поле е само!
Няма в нея лудо влюбени, седящи рамо до рамо!
Аз съм тук, но мястото не ми се радва!
Сякаш ми говори "Да сте двама трябва",
и настроението ми от тази мисъл спада!
Няма смях!
Няма трепет!
Има прах!
Има само шепот!
Има дим, но не и огън!
Сърцата си оставихме за продан!
И поляната в поле превърнахме,
оставихме я сред мъглите и  си тръгнахме!
В мъгла съм днес изгубена!
В старите чувства за миг съм погубена!
Идвал ли си тук наскоро?
На теб не ми мирише, стара моя дрого!
Или забравила съм как миришеш?
Само спомням си как хубаво въздишаш!
Не, и това не помня!
Само спомням си аз твоята усмивка!
Ах, каква усмивка беше само, дори и леко хвърлена през рамо!
Не, и нея не помня, знам само, че беше красива!
А душата ти беше бурна и дива!
Всичко май съм забравила явно, а мислех, че ще го помня дълго и славно!
Забравяла съм те малко по малко!
А тук си още и е някак си жалко!
Помнех аз всичко,а май всичко съм забравила!
Само чувствата ми на поляната съм днес оставила!
Помня как виждахме звездите през мъглата!
Как топло ни беше в студенината!
Как в черния ден всичко розово беше!
Как сърцето от любов трептеше!
Ала всичко го оставихме да гние в изреченията с "беше"!
Тръгвам си от това грозно поле, явно само за нас било е поляна!
Тръгвам си да търся в грозното промяна!