Валеше някъде в небето,
но не падаше и капчица дори.
Тласната към ръба на острието
си представях, че не може да боли.
А дъждът нагоре си валеше
и се криеше зад облаците.
Но душата моя все не спираше
да се бори... пак за праведните!
Дъжд валеше, ала беше лято!
Въздухът бе тежък - задушаваше!
Молех се със святи очи, до когато
още думите го позволяваха. ...