Едно небе
през длани две,
бинтовано от облаци и птици.
И аз съм там -
под него. Сам,
облизван от дъждовните езици.
Унил пейзаж,
разбит паваж -
навярно мен Шагал ме е рисувал?
Вървя. Вали.
А две очи
от всяка локва казват, че не струвам.
Вали, нали?
Валят сълзи.
И люлки са за вятър всички жици.
Аз вече знам,
какво е "сам" -
по-тъжен съм дори от мокра птица.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.