Варненски сунет
Дустатъчнъ и саму мисълтъ
зъ нейъ вечер, и були мъ,
чи той, за съжеление, във зимъ
убърнъ с думи прулетъ.
Мъжъ, дет най-убичъх на свитъ,
утказъ гневну да мъ имъ:
в учити му кръсиви "устави мъ!"
ни бях мугла да пручитъ...
Нъпразну ли нъ плиткъ сплетъх
кусити си зъ тебе, скъпи?
Нъпразну ли и къщътъ ушетъх?
С учи ут мъкъ путъмняли
съма стуйъ в дъждъ. Дъно укъпи
той мойти пламенни идяли...
Превод на lingua franca (на места се губят и ритъм, и рима):
Достатъчна е само мисълта
за онази вечер, и боли ме,
защото той, за съжаление, във зима
обърна с думи пролетта.
Мъжът, когото най-обичах на света,
отказа гневно да ме има:
в очите му красиви "остави ме!"
не бях могла да прочета...
Напразно ли на плитка сплетох
косите си за тебе, скъпи?
Напразно ли и къщата ошетах?
С очи, от мъка потъмнели,
сама стоя в дъжда. Дано окъпе
той моите пламенни идеали...
© Тошко All rights reserved.
