Ваза, чаша, сьомга и... чаршаф (експериментално)
Разхвърляни по плочките на банята,
събрали вчера, днес, отминалите спомени,
мухлясали, пленясали от влажна суета,
отглеждат си сценарий – всеки има реплика
и всеки е герой в сапунената опера
- с напудрен нос и драматична красота.
Цветя увехнали – говорят за любов,
броят "обича ме, не ме обича",
сапунът им помага за сълзите,
гримът размазан почва да се стича,
чаршафите намачкани попиват
- изтриват тъжната и срамната следа.
Червилото напукано остатъчно отпива,
със вдигнат малък пръст на дясната ръка,
недоизпитите тогава глътки вино,
покашля се небрежно, артистично
- нали играе роля на жена.
Костта от риба гледа в криво огледало,
преоблича люспи – златни, сребърни,
гримира раните с кичозна пъстрота
полуизядена, несдъвкана, без кожа,
аплаузи бурни сред въздишки
- безумна жалка рибешка душа.
© Ол All rights reserved.
