Mar 13, 2008, 7:37 PM

Вчера

  Poetry » Other
1.9K 0 12
Луна, звезди,
среднощен час,
безмълвие,
щурец далечен,
очи, искри,
до тебе - аз,
отдаденост,
любов и вечност.
***
Море, вълни,
безлунна нощ,
незрими стъпки,
топъл пясък,
във мене - ти,
омая,
мощ,
оргазъм, тръпки,
стон и плясък...
***
Родилна зала,
страх и кръв,

отблясък хладен,
болка, вик,
вселена спряла,
пъпна връв,
плач първи, жаден,
чакан миг.
***
Градина, дом,
дете, пари,
скандали, ревност,
лед - вечеря,
кресчендо - тон,
са днес, уви...
копнежи, нежност...
бяха... Вчера.
***

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мила Нежна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Вили!
    Намерих Безглаголното стихотворение на Радой Ралин и го прочетох. То пък се оказа, че е преписано (поне първите четири строфи) от Тома Измирлиев. Явно през поколенията ни навяват едни и същи истини, т.е. оказват се непреходни.
    Като недостатък си признавам в последния куплет "са" и "бяха", но не си личат от птичи поглед, а и като прибавим факта, че съм аматьор... Едва ли има чак толкова голямо значение.
    Както и да е де благодаря на тези, които го прочетоха!
  • За мен е много по-добро от "Безглаголното " от Радой Ралин, лека му пръст! Неговото е някак сурово-реалистично. Като черно-бяла снимка. А това е много, много по-болезнено истинско. Бих го оприличил на цветна фотография.
  • Благодаря ви за отзивите
    Ако знаете що срички броих, що метафори търсих... писах, брисах - изтрудих се! Не е лесна работа поезията, не е...
  • Великолепна архитектоника на стиха.Поздрав!
  • Невероятен стих! Искрени поздравления от мен!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...