Вчерашен сняг
Вчерашен сняг*
Вчера валеше прекрасен бял сняг,
навяваше преспи, засипваше дири,
снежинки безбройни във прелестен бяг
танцуваха диво и без ориентири.
Уморени от танца, полягаха меко,
заспиваха пухкави от радостта,
и техните сънища пърхаха леко
във белия полъх, прегръщащ нощта.
Но утрото стъпка ги грубо с фадрома,
засипа ги с пясък, заля ги със кал,
стотици подметки подеха погрома
над губера чист и прекрасен, и бял.
И прекърши се танца, заплака съня,
под натиска грозен и сив на деня
всяка малка искрица блестяща
безпомощен вопъл в сълзица изля.
Днес вървим по замръзнали сълзи,
насред коловози – вледенени сърца
на танцуващи някога, крехки и бързи,
на снега миниатюрни, искрящи деца.
*
Този стих е от моята по-добра половина, пуснах го след дълго колебание, но смятам, че трябваше да види бял свят, а и светът да го погледне...
© Васил Бориславов All rights reserved.
