Вдъхновение

Jun 15, 2007, 9:18 AM

Poetry

704 0 0

Пръстени затягат моята шия,
но продължавам да вярвам
и боря се в спасителната стихия.
Милост не остана ми за теб.
Погребах я с нежността
в гроб далечен и заклет.
Възбуждаща самота -
впива се с ледени нокти
в безжизненото тяло.
Потрепваш леко, но по-силна е
болката от тишина.
Тишината, прегърнала здраво ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Вдъхновение

Want to read more?

Random works