15.06.2007 г., 9:18

Вдъхновение

784 0 0
Пръстени затягат моята шия,
но продължавам да вярвам
и боря се в спасителната стихия.
Милост не остана ми за теб.
Погребах я с нежността
в гроб далечен и заклет.

Възбуждаща самота -
впива се с ледени нокти
в безжизненото тяло.
Потрепваш леко, но по-силна е
болката от тишина.
Тишината, прегърнала здраво
в ръцете си сърцето изгоряло.

Само умът ти горестно шепти:
„Бурен остава да кърви,
а счупената ваза последвах аз
по онези скали...”
И чуваш го отново в ехото
от замръзнали стени.

Вдъхновяваща тъга –
Предизвиква на дуел
малкото сълзи – неизплакани.
Залива те море от тъмнина.
Само ти морето прероди
в сълзи – не дочакани.

Молиш за малко въздух
след като не заслужи и сълза,
а дадох ти наивно моята душа.
Вярваш вече огнения дух,
но теб чака те още самота.
Самота, родена като Феникс
в твоята раздрана душа.

В лъжа погуби се ти,
в лъжа и мене бавно изтри.
Но моята воля над теб е.
По-силна съм аз и от зимно цвете.
Мен студа не ме гори.
Живея аз дълго в ледени пещери.
Огън не стопля ми душата.
Аз отдавна дишам от студенината.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...