Вдъхновено от Тома
:) Вдъхновено и провокирано от стиха на Tomad - Пясъчен часовник
Пресипвам се в
пясъчна действителност.
Изплъзваш се из
ронещите ми частици -
знаеш как, полепва ти се по пръстите -
зрънце по зрънце,
моята, недодялана отникъде
към теб, наклонност,
разсипана от излишъка
на твоето отсъствие -
до последната гранула...
Вдишвам дълбоко и се потапям
в плаващите пясъци
на глухата ти безпристрастност.
По детски - нехайно е
сърцето ти,
а наивността ми натежала
още не може да повярва -
изтърсва ме от ръцете си,
детето с пясъчника наиграло се -
отегчено се изправя
и изтупва коленете си...
© Нежното Ласо All rights reserved.
Хубави празници!
