Вече нямам сили
Вече нямам сили да извикам,
искам просто да кажа, че те обичам.
Крача по улицата сама -
как можах да бъда такава наивница?
Искаш всичко да е както преди,
но болката не спира да боли.
Сълзите капят и става река,
изпълнена с мойта тъга.
Сърцето ранено кърви и не спира,
тебе търси, но не те намира.
И как да избърша сълзите от лицето си,
когато все още сглобявам сърцето си.
Боря се да намеря любовта,
но пак оставам сама.
Може би е по-добре така -
да бъда обречена на самота.
В света студен продължавам да бродя
и вече спирам да се боря.
Знам, че краят е близо,
ще висна на черното бесило.
© Лили Грозева All rights reserved.
