Вече нямам сили да извикам,

искам просто да кажа, че те обичам.

Крача по улицата сама -

как можах да бъда такава наивница?

Искаш всичко да е както преди,

но болката не спира да боли.

Сълзите капят и става река,

изпълнена с мойта тъга.

Сърцето ранено кърви и не спира,

тебе търси, но не те намира.

И как да избърша сълзите от лицето си,

когато все още сглобявам сърцето си.

Боря се да намеря любовта,

но пак оставам сама.

Може би е по-добре  така -

да бъда обречена на самота.

В света студен продължавам да бродя

и вече спирам да се боря.

Знам, че краят е близо,

ще висна на черното бесило.