Чувствам се както някога,
толкова глупаво изглеждащ пред теб.
Ти ме излъга както винаги си правила,
но няма кой да ме излъже сега,
да ми каже, че не съм наранен.
Вече мога да кажа,
че няма значение.
Кръвта почти изтече.
Още само миг остана
и ти няма да ми трябваш вече.
© Стеси All rights reserved.
само не разбирам защо е нашисано от мъжки род? има ли някаква специална причина или просто така ? 
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
