Вечер

Poetry

641 0 3

Мрак обгражда гората,
скрита прокрадва се красотата.
Речно прошумоляло пропито,
странно ароматно закрито,
вграждат се дървесата,
в среднощно призрачното на простотата.
Тревно прошумоляло пространство,
прошепва трепетно кротко
и с вятъра
бор пропял преплита
трелите на пролетта
с щурците.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

niko_niko (Нико Ников)

Не разбирам този вид поезия, но я уважавам.Важното е , че е от душа.

2008-04-03T16:20:28+03:00
Laska (Ласка Александрова)

Чудесно си я нарисувала!

2008-04-03T14:52:49+03:00
Hero (Миро Ангелов)

много ми харесва-Вечерта е покрита с звезди на небето,и тихо шумоли си поточе дълбоко в сърцето

2008-04-03T10:32:20+03:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0