Вечер

Poesía

643 0 3

Мрак обгражда гората,
скрита прокрадва се красотата.
Речно прошумоляло пропито,
странно ароматно закрито,
вграждат се дървесата,
в среднощно призрачното на простотата.
Тревно прошумоляло пространство,
прошепва трепетно кротко
и с вятъра
бор пропял преплита
трелите на пролетта
с щурците.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

niko_niko (Нико Ников)

Не разбирам този вид поезия, но я уважавам.Важното е , че е от душа.

2008-04-03T16:20:28+03:00
Laska (Ласка Александрова)

Чудесно си я нарисувала!

2008-04-03T14:52:49+03:00
Hero (Миро Ангелов)

много ми харесва-Вечерта е покрита с звезди на небето,и тихо шумоли си поточе дълбоко в сърцето

2008-04-03T10:32:20+03:00

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0