May 4, 2024, 12:59 PM  

Вечерна молитва

  Poetry
606 2 1

ВЕЧЕРНА МОЛИТВА

Едно и също. Всеки Божи ден.
Да ям. Да спя. Да пиша. И да пия.
О, Боже, отпиши ме вече мен
от своята Божествена хартия!

С дебелата черта ме зачеркни.
Нима си глух за тежкия ми вопъл?
Стори така, че в идещите дни
да бъда светлина. И облак топъл.

Да стана бръмбар. Капчица роса.
И виненка над чашата ми с бира.
Защото няма как да понеса
слънцата си да мъкна към баира.

Лъчите им навързал в тежък сноп,
и хиляди луни отвъд изпратил,
да съм стотинка в нечий десен джоб,
а в левия – тютюнец за приятел.

Стори ме дъжд над моята жена –
тя ме спаси от всякакви несгоди.
И нийде нямах друга светлина,
която по земята да ме води.

Нали ме виждаш? Грешен. Сам. И слаб.
Аз искам не присъда – искам милост.
Да стана вино дяволско – и хляб.
И масълце във нечие кандило.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

(Б. м.) Стихотворението, което виждате тук, е от книгата ми „Къща без икони“, излязла от печат в далечната 2008-а година.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...