„Приятелю мой, най-драг, разкажи сега какво се случи?”,
питам аз с достойно любопитство,
поглед втренчен в черната фигура на канибала,
който седна на масата,
напълни чашката и цветущо започна да разказва.
„Реших аз любимата омайна на среща да поканя.
Тя се съгласи след дълги часове на размисъл
и с мене говорене по телефона.
Трябваше някак да я впечатля.
Качих се ази на тавана и изтършувах нещо,
на парцал приличащо, рекнах: „Туй – покривка!”
Белият цвят бе някъде избягал.
Открих върху плата хиляди петна,
повече и от безброй ли бяха?!
Да готвя за съжаление не умеех,
затова поръчах по телефона „романтична пица”,
а те слушалката треснаха.
„Място за паника няма!”, успокоих се,
ала звънецът се обади,

Моята дама, подранила, чакаше отвън.
Добре, че бях с дрехите на гърба си.
Прибори бързо да намеря успях.
Вратата рязко отключих,
надявайки се от красота да ослепея,
но очите ми да се скрият пожелаха.
Дамата удобно настани се.
Аз запалих свещите и стана много романтично.
Виното, преполовено, отворих
и започнах бавничко да пия,
а нахалът взе да пита:
„Ще сипеш ли и на мен?”
Съгласих се, ала алкохолът на масата разля се
и ненадейно свещникът сам се бутна.
В пламъци всичко засия.
Любимата, с коса изгоряла, шамар ми зашлеви.
Огънят мене ме подгони,
защото той романтиката да делим не искаше.
Ето, това е моята история.
Сега кисна при теб в кръчмата поне да се укротя.”
Бавно осмислих аз нещата,
ала бързо от кръчмата избягах.
Тоз’ карък може нещо гибелно да предизвика,
затова кожата аз още си нося на плещите
и казвам: „Доживях!”