Вечната жена!
Листопадът на годините мен не ме е променил.
Като извор във пустинята. Свежа съм като вода.
Бродя с кървави нозе. По чукарите на времето.
То от мен сълзи краде... Аз посявам семето!
Нося в шепите си топли. Златните зърна.
Ровя в угарите сухи. Търся им послон. Гнезда.
Да покълнат искам там. И да раждат красота!
Зарад тях съм съблазнила. Приласках дъжда.
Бродех. Гола и несретна. По Голямата Земя.
Спирах в нечии сърца. Подарих им Светлина!
Палех нестинарски огън. Върху планини от лед.
Слязох в гробове студени. И душите мъртви сгрях.
Преброих им греховете. После им ги опростих!
Да политнат в небесата. Ангелски крила им ших.
Върху пепелта на клади. Бели храмове строих!
Гладни, бедни и несретни. Страдащите приютих.
БОГ видя това отгоре. Удивен се просълзи!
Помълча. Размисли мъдро. После ме благослови!
"Ти вината ù изкупи! ЕВА казваше се ТЯ...
Аз прогоних Я от РАЯ. И проклех: "ДА Е ЖЕНА!"
Листопадът на годините. Мен не ме е състарил.
Някога от кал създадена. Над калта се извисих!
Раждах! От Любов. Във мъки страшни. Пях! И плаках.
Бях Несретна. Бях Сълза. По-добрата дъщеря на ЕВА!
Опростена бях. И Благословена! Вечната!
АЗ съм ЖЕНА!
by Antonina
© Екатерина Камазовска All rights reserved.
