Винаги, когато се натъжа,
ти идваш в мислите ми,
без да съм те канила,
просто вземаш столчето и сядаш тихичко до мен.
Поглеждам те и казвам тихичко „върви си”,
но ти си глух за моите думи.
„Ввърви си” - казвам аз отново, и посочвам с пръст вратата,
но не, ти стоиш и спокоино ме гледаш как се мъча.
„Ввърви си” - казвам го за трети път,
избухвам в плач и аз излизам вместо теб,
а ти ставаш и тръгваш след мен.
© Кристиана Георгиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
