Aug 31, 2007, 8:09 PM

Вечност 

  Poetry
513 0 0
Времето тече,
а  часовникът
не го отчита.
Той просто тик-така -
чака края на вечноста.
Изглежда ще чака
дълго, както аз.
Знаеш ли, Скъпи,
и ти си като нас,
и ти бягаш,
и теб те е страх
да не се срещнеш
със съвеста си
за всеки сторен грях.
Той някой ден ще
откаже, дори няма
да издава звук,
но дори да спре, Любими,
аз ще бъда тук.

© Стеси All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??